ЛИСИЧА̀РНИК, мн. -ци, м. Разг. Много задимено помещение; лисича дупка. Дори пушекът се вие над главите ни в очакване. Може би в стойността на кувертите е включена и липсващата вентилация? „Да знаете после какъв лисичарник става!“ — смее се момичето с черния джинс. О, 1978, кн. 7, 15.