ЛИСЍЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Лисичи; лисичен. В това время ся почиташе за по-учен тоя даскал, който знаеше и да чете, па и да хороти гръцкий язик и да е облечен в лисичеви кюркове. Хр. Данов, Лет., 1869, 160.
