ЛИСЍЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от лисиче. — Един куп приказки изсипа. Та с баща ти се познавал, та ти си въртял очите си като лисиченце. К. Петканов, П, 96. Лисиците по Танова могила бяха излезли от дупките си и играеха наоколо с лисиченцата си по дребната трева. Ц. Гинчев, ГК, 140.