ЛИСЍЧИНА1 ж. Пролетно горско цвете с подземни грудки, перести листа и бели или морави гроздовидни съцветия, което е от семейство макови; петльови гащи, курвичка2. Corydalis. Преддверието бе увенчано с нарцис, лалета, еньовче и лисичина. Н. Райнов, БЛ, 46. Напролет .. цъфтят иглика, лисичина .., момкова сълза .., медуница .., родопска съсънка и др. М. Тошков и др., HP II, 82. Цъфнали на Люлин: синчец .., медуница .., крив дядо .., лисичина. ПН, 1935, кн. 8-9, 139.
ЛИСЍЧИНА2 ж. Диал. Вид дребно червено грозде. Овошките често дават повторка: лозята различно добро грозде: църно, бяло, дряновница, лисичина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Си летнафме во лозята, отбервефме здрело грозие, / здрело грозие лисичина. Нар. пес., СбНУ XXIX, 111.
ЛИСЍЧИНА3 ж. Диал. Лисича кожа. Беше станала една Радка у селото! ..; коя да има сукнено кожухче, подплатено с лисичина — Радка. М. Георгиев, Избр. разк., 50. Чохяний чер контош, / с лисичина обшит, обтяга се ο кръста. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 87.