ЛИСЍЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Лисичи; лисичан. Един от них рече: „Лисичката опашка е добра, за да мете человек воденицата си“ и абие отреза ѝ опашката. И претърпе лисицата тая болезн. X. Йоанович, БСФ (превод), 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)