ЛЍСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); лѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. св. страд. лѝснат, св., прех. и непрех. Лисвам. — Как — няма ли да пиете? Не ми докачайте честта; лиснувам го връз главите ви, каза черпачът. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. лиснувам се, лисна се страд., възвр. и взаим.