ЛИСТ1, лѝстът, лѝста, мн. листа̀, (поет.) лѝсти, (диал.) лѝсте и листя̀, (остар., рядко) лѝстове, след числ. лѝста, м. 1. Тънка и плоска крайна част на висшите растения, обикн. зелена, разположена по стъблото или около цветовете му, с която то диша; листо1. На върха на крушата някакъв лист самотно затрептя и ту се поспираше, ту отново припряно и продължително затреперваше. Ил. Волен, МДС, 97. Вън беше тъмно, подухваше студена влага, в листата на акациите шумеше дъждът. Й. Йовков, Разк. I, 158-159. Есенната природа имаше ново обаяние с тия позлатени листове на дърветата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 93. Златна есен златни листи рони, / цветен пурпур багри всеки клон. Хр. Ясенов, Избр. пр, 28. „Твоите листе, сестро горо, пак ще / да покарат, / мойта младост, сестро горо, няма / да се върне!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 152. Лавров лист. Листа от тютюн. Лист от мушкато. Орехови листа. Царевични листа. Черничев лист. // Само ед. Нар.-поет. Много, всичките листа на дадено растение заедно. Горице ле лилякова, / лилякова, ясенова, / разтвори си лист да мина. Нар. пес. СбВСтТ, 187. Малко млого постояхме, / постояхме, хортувахме, / .. / Кобиличка лист пуснала, / бакрачите — бял трендафил. Нар. пес., СбГЯ, 156. — Млого ли че ме жалееш? / — Жалеем, синко, жалеем, / дур дек главня лист пущи. Нар. пес., СбНУ XI, 13.
2. Бот. Всяка една от съставните части от венчето на цветята. Първото писмо от Пловдив не се забави. Тя го скри в пазвата си, после отиде в градината, та му тури лист от бяла роза, сгъна го и го сви на ароматическото кътче на ковчега си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 100. Чернев нервно отхапваше със зъбите си лист по лист от розата. К. Калчев, ЖП, 148. Тя [камериерката] стоеше все тъй загледана и разсеяно, бавно разкъсваше лист по лист едрия цвят. Й. Йовков, Разк. I, 160. Сякаш [месечината] спи сред разтворените листя на голяма жълта роза. Ил. Волен, ДД, 93. Една хубава лакирана черупка от орех стана люлка на Палечка: сини листца от теменужка бяха нейната постеля, а един розов лист бе нейната завивка. Св. Минков, СЦ (превод), 65.
◊ Дафинов лист. Готв. Листа от дафиново дърво за подправка на ястие. Черният пипер, бахара, кимиона и дафиновите листа ги намушках в каймата, както ги е дърво раждало. Тарас, СГ, 11. Линеен лист. Бот. Лист на растения, еднакво тесен по цялата си дължина, със заострен край. Лукът, празът, чесънът .. са сродни помежду си и образуват семейство кремови... Листата са линейни с успоредно жилкуване. Бтн VI кл, 1965, 134. Според формата на петурата простите листа биват: кръгли, мечовидни, линейни. Бтн VI кл, 1965, 55.
~ Вися като капка на лист. Диал. Съвършено беден съм, нямам нищо, никакъв имот, средства. Да се тресеш като лист на гора. Обикн. във 2 и З л. Диал. Да те е страх от всичко и всякога. Като лист треперя (разтрепервам се). Разг.; Като лист на гора треперя. Диал. Много силно треперя (разтрепервам се). Тя му съобщаваше за избити, за безследно изчезнали, за насечени и издавени .. След тези страшни съобщения бай Пондьо се разтреперваше като лист. Г. Караславов, Избр. съч. II, 201. Обръщам се. / И като лист треперя, / смутена тръпне моята душа. / Аз, който врях като резняк до вчера, / със спомени ли днес ще се теша? М. Недялков, Л, 163. Лозов (смокинов, смокинен) лист. Книж. Постъпка, проява и под., която служи за прикриване на друга постъпка, проява и под. Обръщам / обърна листа. Книж. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. От нашата гора лист. Диал. Близък (по род, местожителство, социална среда или професия) човек на лицето, което говори. Плен и лист. Диал. За населено място — напълно унищожен, опустошен. Под <дърво и> лист търся (диря). Диал. Навсякъде търся (диря).
— Друга (диал.) форма: лѝскя.
ЛИСТ2, лѝстът, лѝста, мн. лѝстове, (простонар.) лѝсти, (диал.) листя̀, (рядко) листа̀, след числ. лѝста, м. 1. Тънък, четвъртит къс хартия като част от книга, тетрадка, бележник и под. или взет отделно. — Знаеш ли да пишеш? — Знам — отвърна Бенко. — Я да ми напишеш тогава едно писъмце до моите хора в село. Вземи тоя лист, ето ти и молив. Ал. Бабек, МЕ, 253. С разтреперани от радостно вълнение пръсти тя сложи малкото портретче на цял лист в албума. Ст. Марков, ДБ, 353. Наведе се старецът, хвана плочата за двата края, напъна мишци и я отмести. Под плочата найде една стара книга, с кожена подвързия и пожълтели листове. А. Каралийчев, ПС III, 146. Спас носеше куп гъсто изписани листове... Той остави листовете на масичката. Д. Добревски, БКН, 111. Сякаш страшна вихрушка бе преминала през стаята — бюрото разхвърляно, пепелникът паднал, листа и индига летяха по пода като след борба. Д. Дублев, ПП, 32. Той [Ботев] държеше в ръка изписаните листи, четеше полугласно; къдравата му брада потръпваше. Ст. Дичев, ЗС II, 176. И върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет листа. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Блокови листове. Лист за заявление. Кариран лист. Нотен лист. Рисувателен лист. // Остар. Страница на книга. Под влиянието на одевешната уплаха, той беше забравил на кой лист беше тая молитва. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. — Това е чарновка от началния лист на Драгалевсковата комедия. Ив. Вазов, Д, 104.
2. Обикн. със съгл. опред. Официален документ, удостоверение, чието предназначение се посочва от определението. Прелистваше, премяташе разни касови и квитанционни книги, сверяваше банкови извлечения, вносни листове и все не можеше да се добере до нищо. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Управлението на театъра и отдела напечатаха и раздадоха на любителите на театралното изкуство анкетни листове, в които съобщаваха пиесите и авторите, намерили място в репертоарните планове. ОФ, 1958, бр. 4241, 3. Адресен лист. Контролен лист. Надничен лист. Отчетен лист. Преброителен лист. Ревизионен лист. Работен лист. Товарен лист.
3. Правоъгълен къс хартия, на който са написани ястията, с които разполага дадено заведение за хранене; листа. В тоя миг дойде келнерът и им поднесе листа. П. Вежинов, НБК, 92. Той разтвори големия лист за менюто с истинско удоволствие и зачете увлечено, със сладостен интерес. Т. Монов, СН, 95. В скъпите ресторанти листът за ядене е подвързан и има формата на някогашните адреси, които се поднасяха на юбилярите. Г. Велев, КВА, 172-174.
4. Тънък пласт от някаква твърда материя с определена форма и размери. По прозорците, вместо трошливите стъкла, българинът заковал лист от газено тенеке. Ал. Константинов, Съч., 114. Най-вече го плени шумната медникарска чаршия в тесните улички зад прочутия хан, екнала от неспирния звънтеж на безброй чукчета в ръцете на майстори и калфи, които ковяха златночервения бакър и превръщаха листовете в тава и тепсии. А. Христофоров, А, 174. До обед всички изкривени от удара стоманени листове бяха оправени идеално и само олющената боя подсказваше, че е станало нещо много лошо. С. Северняк, ОНК, 53. Листове от пластмаса. // Разточен тънък пласт тесто, за да се направи баница или сладкиш; кора. Из селата тръгна дума, че новата воденица правела бяло и меко брашно, та кога жените разточат баница, листовете ставали тънки като цигарени книжки. Ив. Гайдаров, ДЧ, 41. Донесоха току-що извадена от пещта зачервена кавърма: точено от един, два листа, поляно с много каймак. Й. Йовков, ПГ, 173. Да разточи зелника [бабата]: / .. / Зе да точи листата: / тенки, тенки, тенички. Нар. пес., СбНУ VIII, 35.
5. Остар. Вестник или възвание, призив от една страница. Внезапно зърна на масата новия брой от в. „Дунав“, едничкият лист, който се приемаше в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Написах статия, горчива и смела, против кинематографите. Никой вестник не иска да я помести .. Напечатаха я в един седмичен лист. Елин Пелин, Съч. IV, 151—152. И досега си спомням първия брой на циклостилния дивизионен вестник „Тунджански боец“, .. „Уводната статия“ на този войнишки лист съвсем естествено бе посветена на Деня на народните будители. В. Йосифов, Избр. тв I, 43. Къщата музей издаде специален лист, посветен на поета. ЛФ, 1958, бр. 20, 1. Боен лист. Сатирични листове. Хумористичен лист.
◊ Восъчен лист. Печат. Специално обработен и покрит с тънък пласт восък лист, върху който се печата текст или се рисува нещо, за да бъде размножено в няколко десетки екземпляра. Пишех също и на восъчни листове, които след това изпращах на друго място. К. Митев, ПБ, 202. Камен се досети, че Полски понякога си шареше разни картички по цигарените кутии, по плочите. — Полски, можеш ли да нарисуваш с игла върху восъчен лист лика на Ботев? К. Ламбрев, СП, 161. Болничен лист. 1. Документ, който се издава на болен от лечебно заведение и съдържа сведения за характера на заболяването и за продължителността на боледуването и служи за оправдаване на отсъствието от работа. — Отпуската ми е крайно необходима, .. — Ето, лекарят ми даде и болничен лист. Д. Кисьов, Щ, 451. 2. Формуляр, в който в здравно заведение се вписват данни за хода на дадено заболяване на отделен болен или съдържа историята на всичките заболявания, прекарани от отделен човек; картон. Веднъж, наскоро след като се беше пооправил, при него приседна лекарката, започна да го разпитва и да записва данните в болничния лист. Ив. Венков, ХКН, 97. Изпълнителен лист. Юрид. Заповед на съда до изпълнителните органи за прилагане на съдебно решение или на друг акт, който подлежи на изпълнение. Обискираха го и взеха парите, защото през това време Манол бе извадил изпълнителен лист. Ем. Станев, ИК III, 134. Бързат сегашните млади, бързат! И всичко е хукнало, сякаш някой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците. Чудомир, Избр. пр, 158. Клетвен лист. Юрид. Документ, в който са изложени правителствени или партийни позиции и който се подписва от ръководните членове в знак на подчинение към изложените позиции. Народните представители подписаха клетвените листове, в които заявяват, че ще пазят свято и нерушимо конституцията. Открит лист. Документ, издаден от властите, който дава право на притежателя му да посети и да престои известно време в забранена зона. — Пътува човекът в гранична зона, защо да го не вземем с нас, ще ни е под око. И го качихме в колата. — А проверихте ли го? — Тъй вярно, другарю лейтенант. Има си открит лист, лична карта. Б. Несторов, СР, 203. Пътен лист. 1. Документ, в който се отбелязват пътят, по който ще се движи превозно средство, и товарите, които ще превозва. Г. Ив. Каракашев заповядал да не вписват машината в пътния лист на влака. Пряп., 1903, бр. 73, 2. Той се озова в коридора, дето чакаше цяла тълпа селяни, дошли да си вадят пътни листове. Ем. Станев, ВТВ, 32. 2. Книж. Възможност за преуспяване, напредване, издигане. — Скъпи колеги. Пред мен са вашите дипломи, това са пътните ви листове в живота. Помнете едно. Пазете свято своята дружба, работете и занапред в мир и разбирателство, както и досега. К. Кузов, ПВС, 145. Стенен лист. 1. Остар. Стенлист. – Защо да се лъжем. Издаваме го [вестника] само пред големи празници. Не стенен лист, а агиттабло правим. Борба, 1967, бр. 138, 2. 2. В миналото – периодично печатно издание, вестник, отпечатван само на една страница, който може да бъде излаган за четене на стена. „Балкански папагал“ излиза от 1915 до 1927 г. като седмичен стенен лист с формат 64 х 48 см. Д. Парушева, ДП, 122. Стенният вестник „Папагал“ може да бъде причислен към категорията „революционна карикатура“. К. Николова, ИЕМИ, 114. Тиражен лист. Отпечатани в списък по азбучен и цифров ред, печеливши номера на лотарийни билети. Когато по тоя начин бъдат обявени всички печалби от лотарията, нашият герой си купува за последен път вестник с тиражния лист и решава да провери още веднъж, дали неговият номер не се е скрил случайно поне в печалбите от двайсет лева. Св. Минков, РТК, 190. Червен лист. В миналото у нас — известие за изплащане на задължения към държавата, обикн. във връзка с лекуване в държавна болница. Преди три дена още бяха ми връчили червен лист с една доста почтена за моя хал сума закъснял данък. Ц. Церковски, Съч. III, 173.
~ Обръщам / обърна други<я> лист. Книж. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. — Я господа, тръгвайте в час, да не обръщам други лист! — троснато заповяда главният и взе дневника в ръка. Ст. Даскалов, ПЯ, 128. Хвърчащ (летящ) лист. 1. Разг. Пренебр. Какъвто и да е лист или част от лист, откъснат от някъде, за да се запише нещо. Запиши си най-после телефона ми в бележник, а не по разни хвърчащи листове, дето все ги губиш. 2. Остар. Лист с печатни материали с агитационно-пропагандно съдържание, което бързо трябва да стигне до населението. В малкото схлупено печатарско отделение бяха излезли вече първите хвърчащи листове. Г. Караславов, ОХ, III, 356—357.