ЛИСТКО̀ВИНА ж. Диал. Осечена вършина, клон, обикн. без листата; листковница. Защото си му бе драго да гледа овцете си здрави, .. Той бе им насякъл за през зимата един листник и мислеше да си ги прибере да зимуват дома му — та шумата за тях, листковините за огъня. Ст. Даскалов, СЛ, 300.