ЛИСТКО̀ВНИЦА ж. Диал. Листковина. Събираха говежди косми, вълна от овцете, закачена по ланските листковници. Й. Радичков, СР, 90. Подпря се на листника и щом се подпря, снежната гугла отгоре се разхвърча на всички страни, листковниците почнаха да се премятат и да се изтръскват сами от снега. Й. Радичков, В, 35. Хората си отишли по работа, а селянинът натурял листковници на двора, за да бръстят овцете му шума. ЖД, 1968, кн. 3, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)