ЛЍСТНИЦА1 ж. Диал. Листник1; бръст, бръстина, вършина. Помня как сме се ровили в купища от шума или листници, да намерим една къделя повече вълна или едно агне. Е. Евтимов, ПМ, 134. На двора стърчеше една купа насечени вършини с дъбова шума, с която щяхме да храним през зимата овцете и козата Петрана, .. Зад листницата се издигаше голям дръвник със сухи дърва за огрев. К. Калчев, ПИЖ, 92.
ЛЍСТНИЦА2 ж. Остар. Книж. Бележник. За да я изучи [архитектурата] той ся загна да пътува по Европа, па ся завърна с пълна листница начрътани кроежи. Й. Груев, СП (превод), 118.