ЛИСТО̀ВИНА ж. Диал. Събир. Листак1. В клоните зашумоля вятър, раздвижи листовината. Н. Нинов, ЕШО, 20. Мъчно се вървеше с кон, защото ниските клони на дърветата, покрити със свежа млада листовина, шибаха лицата на ездачите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 399. Чакам търпеливо края на церемонията, като наблюдавам разсеяно пустия площад с мокрите от дъжд тротоари, тъмната листовина на дърветата, разрошена от пристъпите на вятъра. Б. Райнов, НН, 345.