ЛЍСТЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от лист1 и от листо1; младо или малко листо1; листенце1, листец1, листце1. Не мръдва нито листче, ..— напрегнато очакване е сковало всичките дървета. Д. Немиров, Д, 100. В тоя същия миг той поздравлява други троица минувачи по тротоара, бута с бастуна си едно листче от акация паднало на земята и си поглежда часовника. Ив. Вазов, Съч. IX, 106. Всеки цвят [на сливата] е прикрепен върху клонката с цветна дръжка .. Най-отвън се намират 5 зелени листчета, обърнати надолу. Те се наричат чашелистчета и образуват чашката на цвета. Бтн VI кл, 107.
ЛИСТЧЀ2, мн. -та, ср. Умал. от лист2 и от листо2; малък лист2, листенце2, листце2, листец2. Тя написа на едно листче адреса и му обясни как най-лесно да го намери. Ал. Бабек, МЕ, 208. — Бабо, решил съм да те нарисувам .. Брат ми седна и започна да и прави скици на едно листче. К. Калчев, ПИЖ, 168. Върху масата се белееха ветрилообразно пръснатите изпитни листчета. Ем. Манов, ДСР, 387.