ЛЍСТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Прелиствам, разлиствам обикн. книга. По своята работа, филологът тряба да листи и прелистя книги. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 125.
ЛИСТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Пущам листа, разлиствам се. Стаята, която Васил заемаше в хотела, беше на първия етаж. Наравно с прозореца, който поради страшната жега стоеше денонощно отворен, листеше стар платан. Ив. Планински, БС, 49. Изтекло ми е тенко дръвце, коладе ле, / .., / клонило е до черна земя, / листило е желти желтички. Нар. пес., СбНУ XXIX, 8. l Нар.-поет. Листи листя. Изтекло е тънинко дърво: / .. / Листи листило, листи сребърни / цвят е цъфнало — ситен маргарет. Нар. пес., СбГЯ, 222.