ЛИТА̀ВРА ж. и (рядко) лита̀вър, мн. -ври, след числ. -въра, м. Ударен музикален инструмент от два полукръга с опъната помежду им кожа. Ето, многолюдната войска се завръща след бляскавата победа. Свирят фанфари, гърмят литаври. Д. Линков, ЗБ, 16. В това време се разнесе по улиците вик и звук от труби и литаври. Н. Бончев, ТБ (превод), 56. Да славим непреклонните титани / и яростта на обич и вражда, / гърмящите литаври и тимпани / в безумството на земните чеда! Т. Траянов, П, 42.

— От гр. λυταυρέα, ταυρέα 'волска кожа; тъпан от такава кожа'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)