ЛИТА̀ЧЕ ср. Диал. Умал. от литак; малък литак. А момичетата пък се обличаха както майките си и каките. Носеха литачета, пристегнати в кръстчетата с тесни поясчета. Кр. Григоров, Р, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)