ЛИТЕРА̀ТОР м. 1. Учен, специалист по литературознание; литературовед. Както е известно, Боян Пенев беше един от редките български учени и литератори. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 6, 215. Веселовски, Александър (1838—1906 г.) — бележит руски литератор, най-авторитетен представител на сравнително-историческия метод. Негови последователи у нас са проф. Ив. Д. Шишманов и проф. М. Арнаудов. Н. Лилиев, Съч. III, 451.
2. Лице, което създава, твори художествена литература; писател. Седят литераторите в почти празния салон на вагон-ресторанта, .. — И защо ги правят тези литературни четения?! — говори Михалаки Пеев. Ч. Шинов, БС, 37-38. Литераторът трябва да знае своя материал — материал, от който се правят художествени произведения — езика, словото, — инак той не ще може да изрази своя опит, своите чувства, мисли, не ще успее да създаде характери. Н. Лилиев, Съч. III, 302. Приятелите му и колегите инженери често се шегуваха с тая му страст, дори твърдяха, че би трябвало да стане литератор — толкова обичаше да говори за книги, когато не говореше за работата си. Εм. Манов, БГ, 37.
3. Стесн. Разг. Учител по български език и литература. Посивелият литератор закопча овехтялото си зимно палто и погледна със строг, бащински поглед своя най-добър ученик. А. Гуляшки, Л, 65.