ЛИТО̀, мн. няма, ср. 1. Вид сплитка, най-простият начин на кръстосване на нишките на вътъка и основата при текстилна тъкан, при който се комбинират една или две нишки от основата и вътъка, а лицевата и опаковата страна на изтъкания плат са еднакви. От познатите в тъкаческата техника сплитки за случая представляват интерес само три, които са основните и най-простите. Те се наричат лито, кепър и атлаз. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 86.

2. Памучен плат, тъкан по този начин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)