ЛИТОГРА̀ФИЯ, мн. -ии, ж. 1. Само ед. Печат. Отпечатване на картини, плакати и под. с особен камък, върху който те са нарисувани предварително; литографиране, каменен печат. Има няколко вида повърхнен печат, но по-широко приложение са добили литографията и офсетът. Ил. Рашков, ПТ, 6.

2. Картина, отпечатана по такъв начин. Литография, изобразяваща „Мечетата“ на Шишкин, оживяваше гостната и ѝ придаваше по-интелектуален вид. А. Гуляшки, ДМС, 41. Окачени бяха и две цветни литографии в стъкла и позлатени рамки отдалеко се виждаше черната къдрава глава на Отело, по-нататък, на другата картина, бялото замръзнало лице на Клеопатра. Д. Талев, ГЧ, 11.

3. Работилница, цех, където се изработват такива картини. Преимуществата на литографията пред другите подобни заведения са, че тя е снабдена с много литографни камъни и изработените клишета могат да се задържат 2-3 години. БД, 1909, бр. 5, 1.

— От нем. Lithographie или фр. lithographie.


Източник: Речник на българския език (онлайн)