ЛИТО̀ТА, мн. няма, ж. Литер. 1. Вид троп, чрез който дадено явление се представя в силно умалена форма. Противоп. хипербола.

2. Стилна фигура, при която чрез отрицание се изразява съгласие.

— От гр. λιτότης 'простота, скромност'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)