ЛЍТРА1 ж. Диал. Ритла на кола. — Море Стояне, Стояне, / я впрегни черни биволе, / начетвер мали волове, / па тури литре сребърне, /.., / па ме у кола укачи. Нар. пес., СбВСтТ 208. Кой със две ко̀ла, кой със три, / самси Никола с четири. / На мала литра седеше, / тънка цафара свиреше. Нар. пес., СбВСтТ, 349.
ЛЍТРА2 ж. Стара мярка за течност — 100 драма или около 320 грама. — Дай ни една литра ракия — каза учител Петко на Бибата, па изгледа изкриво огнището и тия, що бяха около него. Хр. Максимов, СбЗР, 37. Като отивах на служба, срещнах още един близък приятел, който ми каза, че литра гореща солена вода е превъзходно средство против хремата. Пряп., 1903, бр. 10, 2. Една ока има .. 400 драмове или 4 литри. Хр. Павлович, А. 24.
— От гр. λίτρα.
ЛЍТРА3 ж. 1. Стара мярка за тежина на злато, която е била част от паричната европейска система. Литра — фунт, единица монетна система във Византия. От нея се сечели 72 златни монети — номизми или перпери. А. Дончев, СВС, 844. Цар Теодосий, като възлязъл на гръцкий престол, направил мир с българите .. и ся обвързал да им дава всяка година материя и сафтиян, които да струват тридесят литри злато. Др. Цанков, КБИ, 17-18. Най-сетне римляните, .., договорили ся да си откупят от галите мир за 1000 литри злато. Й. Груев, КВИ (превод), 38.
2. Остар. и диал. Мярка за тежина обикн. на метални предмети. — Ти си дал на Нонча Орлето и Нончовица ни каза, че у вас има цели кола и кайсийки и дренчици .. — Нямам, нямам, ни една литра нямам. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Чекала го Бояна, / от първни петли до втори, / литра е бубаки изпрела, / товар е дърва горела, / срана е борина светила, / бачва е вино продала. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 130. „И че облечем свилена долама, / що е долама с триесе копчета, / секо копче от по литра злато.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 79.
— От гр. λίτρα.