ЛИТУРГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до литургия; литургиен, литургически. Със звънлив тропот конете минаха край църквата, пуста, цяла в сянка. Но от един отворен прозорец прозвуча литургично пение. Ст. Загорчинов, ЛСС 81


Източник: Речник на българския език (онлайн)