ЛИФТ, лѝфтът, лѝфта, мн. лѝфтове, след числ. лѝфта, м. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат вагонетки, кабинки или открити седалки; въжена линия, въздушна линия. Хубава е Витоша .. Прокарани са широки шосета и лифт до високите части на планината. Л. Мелнишки, ПП, 11— 12. Избухна кратък спор — как да се върнат, с лифта или пеша. П. Вежинов, НБК, 107. Множество лифтове и въжени пътнически линии ще улесняват изкачването на туристите и летовниците по върховете. М. Гловня и др., Р, 36. Лифтът над с. Драгалевци за някакви десетина минути изкачва излетниците чак до Заслона, преодолявайки най-върлата част от пътя за хижа „Алеко“ и Черни връх. HTM, 1961, кн. 12, 10.
— От англ. lift.