ЛИХВА̀РИН, мн. лихва̀ри, м. Остар., сега простонар. Лихвар. Накара го този хаджи Андрея да загуби една нива и на друг лихварин да заборчлее. В. Геновска, СГ, 324. Стар болярин зъл лихварин / в края наш се слави. Π. К. Яворов, Съч. I, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)