ЛИХВА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лихвар или който е свързан с професията му. Някои от селяните тръгнаха с Прангата и с Младен, защото са впримчени в тяхната лихварска мрежа. Т. Влайков, Съч. III, 313. За какво ли им е било потребно [четмо и писмо], когато не са били нито търговци като габровци, нито са водели лихварски тефтери като еленчани. О. Василев, ЖБ, 17.
2. Който е съставен от лихвари. Тя [Ирина Василева] говореше и па мъжа си, и на девера си на „вий“ — това беше по-аристократично .. така поне мислеше тя, която произхождаше .. от лихварски корен. П. Спасов, ХлХ, 154.
3. Присъщ, свойствен на лихвар. Лихварско кожодерство.
◊ Лихварски капитал. Икон. Капитал, който носи на собственика си доход във форма на лихва.