ЛИЦЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, след числ. -ѐя, м. Книж. 1. В някои западноевропейски, латиноамерикански и др. страни — средно общообразователно учебно заведение. Той [Костов] познаваше Солун от ученическите години на френския лицей. Д. Димов, Т, 544. Любен едвам преглъщаше. Мъчно му беше за родното огнище, .., за училището на даскал Найден Геров, който дойде в Копривщица направо от Одеса, където беше завършил Ришельовския лицей. А. Каралийчев, ТР, 171. — За сина си мисля, за Георги. — Той нали е в Цариград? — Там е, в лицея, навършва вече втора година. Ив. Борисов, НПГ, 6. След като завършва лицея в Дюселдорф, Хайне постъпва на работа във Франкфурт. БР, 1930-1931, кн. 7, 220.
2. В дореволюционна Русия — привилегировано средно или висше учебно заведение за децата на дворяните.
— От гр. собств. през лат. lyceum, нем. Lyceum или рус. лицей.