ЛИЦЕМЀРСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Книж. Лицемерие, лицемерност. Сред наший пуст шум, крясъци безплодни, / дребнавост, лицемерства и лъжи. / Едни сълзи аз зная благородни: / на майката свещените сълзи. Ив. Вазов, ИГИ (превод), 125. Аз ако съм ял [блажно] не ядвам, .., говявам ти цяла година, и без да се преструвам, защото да ядеш и да се преструваш, дядо хаджи, е двоен грях според нашите духовни книги. То се казва лицемерство. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.