ЛИЦЕМЀРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам неискрени чувства към някого или нещо, държа се, постъпвам неискрено с някого или нещо; двуличнича, лицемернича, лицемерствам, демагогствам. Изненадата ми беше така голяма, че не намерих време да лицемеря — и направо му казах: — Та нали щяха да ви уволняват? Нима ви се размина? А. Тодоров, СбСт, 48. Хората, когато остареят, стават или зли, или добри. Те са естествени като децата и ги мързи да лицемерят. Д. Кисьов, Щ, 203. — Ако ти обичаш друга, защо трябва да лицемерим и това лицемерие после да ни тежи цял живот? Й. Вълчев, СК, 138.