ЛИЦЕПРИЯ̀ТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Лицемерие. У Левски отсъствува всяко лицеприятие. Той е еднакво строг във всичко онова, което вреди на „делото“. Г. Бакалов, Избр. пр, 179.
2. Приветливо, любезно изражение на лицето. Обичаха да се мяркат само представителите на българските власти, винаги посрещани със скрита вражда, но с явно лицеприятие. Ст. Чилингиров, ПЖ, 123. Американката беше неспокойно весела: .. За първа стъпка обаче спря завистлив поглед на китката пресни, току-що откъснати еделвайси, с които се бе закичил снажният войвода — .. Тоя премрежи погледа на страшните си очи и ѝ поднесе китката — без усмивка, без лицеприятие. А. Страшимиров, Съч. V, 117. Твърде малко воля у него [Марко Балабанов], никакъв кураж, но известен такт, една несъмнена сръчност да съблюдава формите, като измени на тяхната същност, и свръх всичко, едно удивително лицеприятие с пресметнати дози, добито в гръцката семинария в Халки. С. Радев, ССБ I, 170.