ЛИЦЕПРИЯ̀ТНО нареч. Остар. Книж. 1. Лицемерно.
2. Приятно, любезно. Боляринът не повтори въпроса, а пошушна нещо в ухото на десетника. Десетникът се усмихна лицеприятно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 365.
