ЛИША̀НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от лишан. — Московлия съм! А лишанче... Имаш ли?. . Отон се улавя за пищова, .. но напипва калпака и променя тактиката: На ви лишан! вади той калпака и го накрехва на главата си при бурните възгласи на многолюдието. Н. Хайтов, ШГ, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)