ЛОБ, ло̀бът, ло̀ба, (рядко) мн. ло̀бове, м. Остар. Книж. 1. Чело. Кондо обръщаше очи към черепа и с някаква груба, животинска упоритост гледаше тъмните дупки под лоба. Д. Немиров, Б, 155. Погледна цар Симеон кървавото дело на ръката си. И навъси лоб. Н. Райнов, ВДБ, 67. Изпити, хлътнали страните, / по мрачен лоб чърти дълбоки — / това са, явно е, следите, / на изпитания жестоки. Π. К. Яворов, Съч. I, 23. ● Обр. Самолетът изви, скри се зад побелелия лоб на Черни връх. Д. Кисьов, Щ, 42. Възлизат върха, преоблечени като овчари, и на самия му лоб посрещат куриерите и ятаците си от двете страни на планината. Ст. Станчев, ПЯС, 26.
2. Човешки череп. Господин Лалков, като приглаждаше ненужно голия си лоб, заговори на полковника за нечувания полицейски терор. Д. Вълев, 3, 129. Колев беше без фуражка. Върху грамадния му оголен лоб, здраво сглобен от две полукълба, кървеше прясна рана и кръвта се стичаше по широките му челюсти. Ем. Станев, ИК III, 230. „На лобове безвласи не стои корона — / и треперливи пръсти жезъл не държат!“ Н. Райнов, ВДБ, 4L ● Обр. Само Зелена глава се надсмива над лисия лоб на Гола глава, надсмива ѝ се от старо време още, когато между техните градища е минавал древният път. Ст. Станчев, HP, 39. Артилеристите „поздравиха“ противника с дружен залп. Ехото се повтори от планинските усои и се разля по плешивия лоб на планината. Д. Линков, ЗЗБ, 130-131.