ЛОВДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ловджия, който е свързан с ловджия; ловен. Пламнах от срам. Наистина колкото и да стрелях по гарвани, до сега не бях убивал нито един, но моето ловджийско въображение ме накара да излъготя, че съм убил вече три от тия птици. Ем. Станев, ЯГ, 8. — Моята заповед е ловджийската прислуга да не онеправдава никого. Ив. Вазов, Съч. XX, 72. За голямата ловджийска вечеринка, .., се правеха усилени приготовления. Елин Пелин, Съч. IV, 234.
2. Който се състои от ловджии; ловен. Георги и те яхнаха и се изгубиха из селото, цяло гърмящо от веселия шум на ловджийската дружина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 147. Тъй като половината от господата .. бяха встрастени ловци, обясниха му [на доктора], че е лесна работа да се запише в ловджийското дружество и да получи билет срещу пет лева. Ем. Станев, ТЦ, 7-8.
3. Който се отнася до лов, който е свързан с лов; ловен. На десетина лакти от кочията, от която слязоха младоженците, с разтворени нокти и зейнал клюн се виеше ловджийски сокол. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. К. Ламбрев, СП, 92. По стената над шкафа бяха окачени разни ловджийски трофеи, озъбена зурла на глиган, еленови рога, провисена на кука вълча кожа, проядена тук и там от молци. А. Гуляшки, ДМС, 8.
4. Който е предназначен за лов; ловен. — Донесъл съм си ловджийска пушка — каза докторът. — Искам да си извадя билет. Как става това, господа? Ем. Станев, ТЦ, 7.
◊ Ловджийска история. Разг. Шег. Употребява сe, когато някой разказва за нещо, като силно преувеличава или измисля невероятни истории, случки, за да се похвали. Ловджийска наденица (наденичка). Вид тънък колбас с пикантни подправки, предназначен да се яде пържен или печен. Първата ни работа беше да запалим огън, .. Пекохме ловджийски наденички на самата жар. Д. Калфов, Избр. разк., 219.