ЛОВУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ловувам; ловене, лов, ловджийство, ловитба. — Не трябва да плашим птичките. Сега някои от тях мътят — а други вече отглеждат малки. Зато законът забранява ловуването през пролетните и летни месеци. Елин Пелин, ПР, 63. Ловното хоби, загатнато с глигановата зурла и традиционните еленови рога, не означаваше кой знае какво, защото ловуването е еднакво присъщо и на добри, и на лоши хора, и на тъпи, и на просветени. А. Гуляшки, ДМС, 8. Навред в Африка племената, чийто главен поминък е ловът, веднъж в годината, .., устройват ритуални ловувания на дивеч, който най-много се въди в земите им. Д. Филипов, 3, 13-14. Бракониерството руши установения ред и дисциплина при ловуването, ЛР, 1979, кн. 2, 13. Колкото по-големи стават [пингвинчетата], толкова повече и апетитът им се увеличава. Родителите непрекъснато сноват между гнездото и най-близките места за ловуване. Е. Аврамова, МС, 32. Интересен е начинът на ловуване .. у черношипата ветрушка. Често тя се задържа на едно място във въздуха, започва бързо да трепти с крилата си и същевременно дебне дали по земята няма да прибяга някоя непредпазлива мишка. Ст. Дончев, ПНД, 36.