ЛОГАРИТМУ̀ВАНЕ ср. Мат. Отгл. същ. от логаритмувам и от логаритмувам се. При дадени три страни намирането на ъглите по формулите понякога е свързано с доста пресмятания, понеже те не са удобни за логаритмуване. Матем., 1965, кн. 1, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)