ЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с логика (в 4 знач.), който е стройно изграден, с вътрешна последователност; смислен, последователен, разумен, уместен, правилен. Тези изводи, разумни, логични, разстроиха младия юрист. Г. Караславов, ОХ IV, 493. — Аз гарантирам за тебе, защото, когато ми помагаше, сравнявах твоите познания с тия на моите преподаватели и се учудвах на логичната ти и ясна техническа мисъл. Д. Кисьов, Щ, 311. Така просто и логично ѝ се виждаше неговото поведение. В. Райков, ПВ, 71. Логичния ход на историческите факти е грубо и неестествено нарушен. Й. Йовков, Разк. III, 135. Всички обяснения: какво всъщност е художествената измислица и по какво се различава тя от реалната действителност, се сториха на момчето чиста измама. — Измислицата си е измислица! — каза той раздразнено. — Не може измислицата да бъде истина. Това е логичен абсурд. П. Вежинов, БГ, 123. Логичен въпрос. Логичен довод. Логичен отговор. Логично изказване.