ЛО̀ДЧИЦА ж. 1. Умал. от лодка; малка лодка. Моряците измъкнаха и надуха три гумени червени лодчици и с помощта на специални гребци спортисти от екипажа, .., тихо, безшумно доплавахме до устието на река Камчия. П. Михайлов, МП, 30.

2. Играчка, която представлява малка лодка. Той правеше книжни лодчици, параходчета, лястовици очевидно с намерението да зарадва някои малки посетители. Ем. Манов, ДСР, 47. И в светлината, преливаща се в тихите води на езерото, той зърна малка картонена лодчица, изоставена през деня от някое дете. Т. Генов, Избр. пр, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)