ЛО̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от лой, състои се от лой. Щом падне мрак, кафеджията запалва тук-там лоени свещи, а помощникът му излиза вън да спусне кепенците на кафенето. Д. Талев, ПК, 130. Вълко извади свинския мехур, разтвори го и започна да слага лоените топчета в тялото на овцата. Ем. Станев, ПЕГ, 46.
2. Обикн. за лампа, кандило — който гори, свети чрез лой. Двама .. партизани слязоха към Бисерница да потърсят газ, но се върнаха с празни ръце — самите селяни отдавна си служеха с лоени кандилца. Д. Ангелов, ЖС, 381. В тая къща нямаше никого освен една стара лапландка, която вареше супа при светлината на лоена лампа. Св. Минков, СЦ (превод), 58.
3. Който е дебел, затлъстял, който е с много лой; тлъст. Този Вълков бил със зачервени пиянски очи, с тлъсти лоени клепачи, с нежни розови пръсти. X. Русев, ПС, 32. А тренът кат лоен търговец в тъмата, / натъпкан до гуша се влачи и стене. Хр. Смирненски, Съч. II, 50.