ЛО̀ЖА1 ж. Отделено като стаичка или балкон място за няколко души в зала на обществена сграда, предназначена за културни или спортни изяви или за събрания. Често ходя в театъра. За учениците има една ложа безплатно да ходят, но рядко може човек да попадне там. Ст. Грудев, АБ, 26. Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, .., обтегнеш се на стола си и зяпаш разсеяно по ложите. Ал. Константинов, Съч., 146.
— От фр. loge. — В-к Цариградски вестник, 24. II. 1851 г.
ЛО̀ЖА2 ж. Воен. Дървена част на пушка или пистолет под цевта. Паролата ни бе три пъти последователно почукване с камък върху ложата на пушката. Ж. Колев и др., ЧБП, 9. Смълчаха се. .. Пръстите отново докоснаха спусъците, ръцете затоплиха ложите на пушките. М. Яворски, ПОББ, 18.
ЛО̀ЖА3 ж. Поделение, секция на масонската организация. Българското масонство бе получило своето кръщение от френската велика ложа. Д. Казасов, ВП, 476.
◊ Масонска (франкмасонска) ложа. Отделна организация на привърженици на масонството. Осман Пазвантоглу имал прями дипломатически сношения със същия Наполеон. За него се предполага даже, че бил във връзка с френските франкмасонски ложи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 65.
— От фр. loge.
ЛО̀ЖА, -иш, мин. св., -их, несв., прех. Диал. Слагам, поставям нещо на, върху друго нещо; налагам. Мама Стуйени думаше: / Стуйене, синко Стуйене / .. / Търговец цървул не носи, / търговец феса не ложи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 62. Не носи, синко Стуйене, / не носи лепа премяна, / не ложи калпак самурян. Нар. пес., СбНУ XXVI, 14. Момата е задирлива; / па го [момчето] бутна у коприви. / .. / „Що ти чинам, та ме буташ, / та ме буташ у коприви?“ / .. / Я мома му се присмиваше: / „Вари китка, лудо, ложи рана.“ Нар. пес., СбНУКШ, 127. ложа се страд. и възвр. — Защо не дойде булката ти? — Ухапа я пчела по бузата и отиде да се ложи със студена кал. К. Петканов, ЗлЗ, 77.