ЛОЗА̀ ж. 1. Културно многогодишно увивно растение, подобно на храст, което ражда грозде; лозница. Vitis vinifera. Ленко се прилепи до дебелото, усукано стебло на лозата и уж съвсем случайно се загледа към кошерите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 240. Слънцето грееше меко, листята на черниците, .., капеха при всяко полъхване на вятъра, а жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно под тежината на изобилния плод. Д. Димов, Т, 3. Едно момче седеше на сянка под черешата и гледаше как селянките привързват ластарите на лозите. Й. Радичков, В, 231. Сортове лози.
2. Това растение, вдигнато да се вие по дървена или желязна рамка, обикн. образуваща свод; лозница, асма. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, .., и между високите бухлати чемшири. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Аз ида бледен, тих и морен. / .. / аз търся цветните килими на твоите губери градини / и хладна сянка под листата на твоите къдрави лози. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39.
3. Диал. Тънко дърво, прът на кладенец вместо въже или синджир (Н. Геров, РБЯ).
4. Остар. Винетка; лозинка1. Те, .., били от него саморъчно писани с черковни букви — .. — и с лози. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.
5. Остар. Корен, клон, коляно на род, фамилия. Оженили я [Ядвига] за великин княз литванский Ягела, .., и станал родоначалник на полските кралеве от лозата на Ягелоните. ВИ, 115. По смъртта на Себастияна .. в Португалия ся прекъснала лозата на владеящата фамилия. ВИ, 144.
6. Бот. Род многогодишни растения от семейство лозови, което обхваща около 70 вида, разпространени в умерения пояс и субтропичните области на Северното полукълбо. Vitis.
◊ Дива лоза. Декоративно увивно растение с гъсти, ярки, лъскави длановидни листа. Ampеlopsis ОuinОuefolia. Прозорците на вилата, засенчени с японски рози, дива лоза и бръшлян, угасваха един след друг. Д. Димов, Т, 344. Църковният двор глъхне в цветя, чимшири, дафинови дръвчета, бръшнок, диви лози. А. Каралийчев, С, 35.