ЛОЗЍЦА ж. Умал. от лоза; лозичка. Честит беше дядо Стоян не само откъм челяд: къщата му беше от първите в селото, имаше си и нивици, и ливадка, и лозица, и добитъчец. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Що е слънце на лозица / жадна, болна за росица? Π. К. Яворов, Съч. 1. 1924, 15. Сички сватбаре думаа, / Милчо пред цръква да турат, / а пък невеста зад цръква. / Бор насадиа над Милчо, / а над невеста — лозица. Нар. пес., СбНУ XLIV, 122-123.