ЛОЗНЍЦА ж. 1. Лозово дърво, вдигнато да се увива по дървена или желязна рамка, обикн. образуваща свод; лоза, асма. Той излезе с димяща цигара между пръстите и седна под лозницата. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 23. Слънцето се наклони на запад и увеличи сянката на старата лозница. К. Петканов, ЗлЗ, 90. Пейката се намираше под лозницата, там имаше и масичка. К. Калчев, СТ, 80. На лозницата, разлюляла пред потъмнялата дървена къща зелените си гердани, висяха едри гроздове. Л. Галина, Л, 67.
2. Лоза (в 1 знач.). Равни канали ще насекат полетата; ще зашумят освежени лозниците. З. Сребров, Избр. разк., 189. А по хълмовете песъчливи и златисти растяха лозници с тъмни като рубини гроздове. П. Константинов, ПИГ, 24.
3. Тънко стъбло на увивно растение; ластун, лозина. После уловихме една тясна, губеща се между лианите и лозниците пътека. Ал. Гетман, ВС, 287. Французите се бояха от тъмната гъста гора, преплетена с лиани и лозници. Ал. Гетман, ВС, 274. Розови храсти и лозници заобикалят гостния дом, водоскока, паметниците. Ст. Станчев, HP, 133.
4. Художествено изображение на това растение като украса, обикн. в ръкописни книги, дърворезба и др. — Видях го .. като свършваше една мермерна чешма, цялата в тънки каменни лозници. П. Константинов, ПИГ, 185.