ЛОКА̀Л м. Книж. Ресторант, кафе-сладкарница или аперитив, обикн. с музика. Това кафене не е като големите, елегантни локали. Й. Йовков, Разк. III, 53. — Това са думите на една румънска песен, която чух в някакъв локал, когато ми беше най-мъчно. С. Северняк, ИРЕ, 121. По улиците все още нямаше никакво движение хората продължаваха да посрещат Новата година по вечеринки, по локали и в домовете си. Д. Ангелов, ЖС, 233. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, / ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.

— Фр. local или нем. Lokal.


Източник: Речник на българския език (онлайн)