ЛОКА̀НТА ж. Остар. Гостилница. Тука се намира един дюкян с локанта, дето може да се получи необходимата храна и питиета. Ив. Вазов, Съч. XVII, 104. Войници с набучени ножове подкараха шестимата черноморски пътници по улиците на града, .. покрай локантите и кафенетата. А. Каралийчев, НЧ, 80. От време на време при тях заобикаляше и Кочо и те любезно разговаряха за някое буре мастика, което идеше от Хиос, или за уредените цариградски локанти. К. Константинов, Избр. разк., 20.
— От ит. locanda прeз гр. λοκάντα или тур. lokanta. — Друга форма: лοка̀нда.