ЛОКА̀НТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Гостилничар, кръчмар. Единственият сега локантаджия, .., ми готвеше еднообразни яхнии. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35. Наказва ся със затвор от шест месеци до три години онзи, който дръзне да направи кражба, ..: ханджия, локантаджия, или арабаджия, или каикчия, или друг някой от подобни еснафи. Дун., 1876, бр. 1073, 42-43.
— От тур. lokantaci. — В-к Дунав, 26. V. 1876.