ЛОМА̀ДА ж. Диал. 1. Вид игра с изправени плочи, които се събарят с камък. В нашето балканско село, тая каба беше единственото равно място,. . където не само челик се играеше, но се блъскаше от заран до вечер „ломада“. Туй беше стара хайдушка игра, наследена от бащите и дедите. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме да замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29.
2. Плоча за такава игра (Н. Геров, РБЯ).