ЛОПАТА̀РИ мн., ед. (рядко) лопата̀р5 м. Разг. Пренебр. 1. Много големи стъпала на крака; лапатари. — Мигар толкова мъничко ще му е крачето? — Е, ами ти да не искаш като твоите лопатари да е! — цапна го тя весело по лицето с другото чорапче. Г. Райчев, ЗК, 111.
2. Прекалено големи обувки, обикн. които не са по мярка. Лете [дядо Мирьо] ходеше с кундури, същински лопатари, от които се подаваха дебелите му глезени. Ем. Станев, ЯГ, 6. Гаравала се събуждаше от тътрузенето на галошите ѝ по пода. Миналата сутрин той се стресна насън от техния шум и с пресипнал глас се скара на старата: — Стига си тътрузила тези лопатари! Сякаш по стомаха ми ги влачиш... С. Северняк, ИРЕ, 26.