ЛОПА̀ТКА1 ж. 1. Умал. от лопата; малка лопата. Отвори горната врата на печката, прецени, че огънят гасне, отиде в кухнята, върна се с лопатка въглища, изсипа я в печката. Б. Болгар, Б, 115. Старшината нареди на ремъците ни по някакъв изпитан свой ред: мушамена чантичка с пълнители за шмайзер, торбица с ръчни бомби, сигнален пистолет, ножица за рязане на бодлив тел, лопатка за окопаване. П. Славински, ПЩ, 419. На една от скамейките в посипаните с пясък алеи стояха забравени детски играчки: малко дървено велосипедче и тенекиена кофичка с лопатка. Д. Димов, Т, 311.
2. Спец. Част на механизъм (обикн. турбинен) с форма, подобна на малка лопата. Центробежният вентилатор се състои главно от едно колело с лопатки и една кутия или кожух, в който е поместено колелото с лопатките. Р. Ранков и др., М., 127. Гребното колело е движител, потопен отчасти във водата, с хоризонтална ос, разположена напречно на кораба. По окръжността на колелото са закрепени лопатки, чиито плоскости са успоредни на оста му. Й. Прашинков, ТК, 352.
ЛОПА̀ТКА2 ж. Анат. Плоска широка кост във форма на малка лопата в горната задна част на гръдния кош на човек или бозайник; плешка. Раменният пояс се състои от две лопатки (плешки) и две ключици. Лопатката е плоска кост с триъгълна форма. Разположена е отзад, върху ребрата. Анат. VIII кл, 25. Най-сетне доктор Ставридис плесна детето по изхвръкналите лопатки на плещите му и весело каза: — Нищо му няма. Д. Талев, СК, 89.