ЛОПА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За механизъм, устройство — който е с лопатки1 (във 2 знач.). През миналата година помощник-командирът на екипажа Веселин Дейнов изобрети верижен лопатъчен конвейр за снадбяване на самолетите с химикали и торове. ВН, 1960, бр. 2642, 1. В турбинното, наречено още работно или лопатъчно колело, кинетичната енергия на флуида се преобразува в механична енергия. М. Попов, X, 110.
◊ Лопатъчна машина; лопатъчен двигател. Спец. Машина, чийто работен орган е колело с лопатки1 (във 2 знач.), в което флуидният поток (от течност, пара или газ), като обтича лопатките, променя енергията си, използвана главно при турбини, вентилатори, сгъстители и др.; турбомашина. В почти всички топлоелектрически централи за двигателна сила се използуват парните турбини. Те се отнасят към ротационните лопатъчни двигатели. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 329. Лопатъчна решетка. Спец. Поредица от лопатки, предназначена да променя направлението и големината на скоростта на флуидното течение, които се използват предимно при турбините, помпите и вентилаторите. Лопатъчната решетка представлява поредица от еднакви крила (лопатки), които са разположени на еднакво разстояние едно от друго тъй, че съответните им точки лежат в обща равнина. М. Попов, Х, 313.