ЛУДЀЯ, -ѐеш, мин. св. лудя̀х, прич. мин. св. деят. лудя̀л, -а, -о, мн. лудѐли, несв., непрех. 1. Проявявам признаци на лудост, лудувам. — Човекът отива, лудее пред очите ни .. цял ужас, сестро! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 451. На волност го [Балдуина] тегли. Ала ломят ли се решетки от челик? Не е с ума си — откакто влезе в кулата, лудее... Н. Райнов, ВДБ, 200.
2. Вследствие на някакво силно изживяване — проявявам буйност, невъздържаност, изразена обикн. с викане, блъскане и под.; лудувам, буйствам, беснея. Българите .., сега, забравили се от радост, с просълзени очи скандираха името му, лудееха. Г. Манов, КД, 81. Не е жена като жена: фучи, лудее и те гледа с кървави очи. Ив. Вазов, Р, 26. Чорбаджи Стоил побесня, когато видя своето любимо едногодишно жребче, .., да влиза на три крака в двора — някой беше го ударил по лявата предна нога, от която течеше кръв. Чорбаджията лудееше. Хр. Максимов, ЗР, 36. ● Обр. Безумствува кръв сгорещена, / гърми и лудей веселбата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 63.
3. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, невъздържано; лудувам, вилнея, палувам. Тя бе инак срамежливо и кротко момиче, та не лудееше, както лудеят други избуяле като нея момичета. Т. Влайков, Съч. II, 244. И дните се занизаха пак по старому, без никакви особени случки. Само понякога момчетата лудееха и разказваха небивалици от горния свят. Те се дърпаха за ръцете, кривеха крака — танцуваха през почивките модерни танци. Б. Йосифова, БЧМ, 214.
4. За животни — не се спирам на едно място, не стоя кротко; лудувам, тъй като съм пълен с много сили и енергия. Изплашеният кон скача, бъхти се, лудее тъй, че когато Темелко го изкара на пазаря, още върви като попарен, а очите му гледат на четири. Й. Йовков, ΒΑΧ, 187.
5. Водя бурен, буен живот; лудувам. Понякога отдалеч го посъждаше, .. Но пак твърде не го нападаше, като са утешаваше с мисъл, че син му ще лудей, ще лудей, дорде сам си са насити и напусне лудините си. Ил. Блъсков, ПБ I, 30. На хубост съм хубава, на младини — тамам сега да лудея. Китка V, 1886, кн. 14, 46.
6. Прен. За вятър, буря и под. — проявявам се с голяма сила; лудувам, беснея. Дни и нощи северният вятър лудя над равнината. Събаряше комини, чекръците на бунарите пращяха от бесния му напор. А. Гуляшки, СВ, 331. Една ли зима тук натрупва сняг, / веднъж ли бури пролетни лудяха. Н. Зидаров, НС, 47. Зимна нощ навън бушува / и лудее, / вятър северен студена / песен пее. Елин Пелин, ПБ, 114.
7. С предл. за, по. Изпитвам и проявявам силно любовно чувство към някого; лудувам. Невена бе най-хубавата мома в селото. .. Дружките ѝ я обичаха, ергените лудееха по нея. К. Петканов, ОБ, 138. Незнанова пък толкова повече лудееше по него, толкова повече го ревнуваше. Ст. Чилингиров, РК, 200. Съветваха баща ѝ и майка ѝ да я венчеят за Рачка Лилов, бакърджийчето, което лудеело за нея. Ив. Вазов, Съч. XXII, 134. ● Нар.-поет. Луд-лудея. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд-лудея. Π. К. Яворов, Съч. I, 36.