ЛУДОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Палав, немирен, буен. — Ех, Кольо, та като син рожден ми е бил Живко. Нали беше сираче, буйно, лудоглаво, не го свърташе на едно място, жалих го и на тежка работа не съм го карала. Р. Стоянов, М, 16. По-деликатно става положението на добрия шериф срещу въстанието. .. — Ще се запали градът ви, каквото са я захванали вашите лудоглави младежи. Ив. Вазов, Съч. X, 118.